Национален парк „Рила” e най-големият национален парк в България. Обявен е на 24 февруари 1992 г., първоначално като народен парк. През 1998 г. е прекатегоризиран в национален парк след влизането в сила на Закона за защитените територии в страната. Той е един от трите национални парка у нас със статут втора категория защитена територия, съгласно изискванията на IUCN (Международен Съюз за защита на природата).
Национален парк „Рила” заема територии в четирите главни дяла на Рила, с обща площ 81 046 ха (около 30% от планината). В границите на парка има 4 природни резервата: биосферен резерват „Парангалица” – най-старият резерват в парка, „Ибър”, „Скакавица” – най-малкият резерват в парка и „Централен Рилски резерват”. Последният от изброените резервати е с обща площ от 12 393,71 ха и е най-голям в България и на Балканския полуостров. Основна цел в посочените защитени територии е да бъдат съхранени уникални природни дадености, екосистеми и представители на биоразнообразието в Рила. В планината има още един резерват – „Риломанастирска гора”, който е в границите на Природен парк „Рилски манастир”. Той е разположен по склоновете – северно и южно от река Рилска, на обща площ от 36 778,8 ха. В резервата се опазват вековни букови, смърчови, елови и белмурови гори.
Характерният и впечатляващ алпийски релеф на Рила, най-добре изразен в централната ù част, се е формирал след последното заледяване преди 10-12 000 години. В границите на парка се намират около 100 върха, надвишаващи 2000 м н. в., в това число е и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м н. в.).
Рила не случайно се счита за най-водната планина в България. От територията на Национален парк „Рила” извират три от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. По билото на планината преминава главният Балкански вододел, разделящ Беломорския и Черноморския водосборни басейни. В територията на парка попадат около 120 езера, по-голяма част от които са с ледников произход. Ледниковите езера са разположени обикновено на групи във високопланинските циркуси. Такива са Седемте Рилски езера, Урдините езера и др. Най-високо разположено е Леденото езеро – на 2709 м н. в. в Мусаленския циркус.
Рила и в частност Национален парк „Рила” се характеризират със специфично и изключително богато биоразнообразие, включващо голям брой видове растения, животни и гъби с природозащитно значение. В границите на парка се срещат над 1400 вида висши растения. Сред тях има голям брой глациални реликти и ендемити (български и балкански).
По-голяма част от територията на Национален парк „Рила” – 53 481 ха е покрита с гори, сред които преобладават иглолистните. Растителността изгражда 4 пояса на територията на парка, следвайки надморската височина. От 1000-1400 м н. в. се простира поясът на буковите гори. Малка част от него попада в границите на парка. Над този пояс до 2000-2100 м н. в. е царството на иглолистните гори, в които участват смърчът, белият бор, бялата мура и елата. Най-големи площи заемат смърчовите гори. Типични за Рила са белмуровите гори, които се изкачват на най-голяма височина в иглолистния пояс. Над горната граница на гората, по високопланинските части до 2500 м н. в. е разположен субалпийският пояс, в който иглолистните храстови съобщества на клека и сибирската хвойна покриват големи площи. Над 2500-2600 м н.в. се простират тревистите съобщества на алпийския пояс. С незначително участие в него са и храстчетата на тревистата върба и синята боровинка. В субалпийския и алпийския пояси се срещат голям брой редки и интересни растения, в това число глациални реликти и рилски ендемити.
С изключително природозащитно значение са торфищата около ледниковите езера и в речните басейни, във високопланинските части на територията на парка.